Фабрично монтираният куикшифтър на повечето настоящи мотоциклети използва превключвател в съответствие с пръта, който свързва скоростния лост със скоростната кутия. В случая на най-често срещания – превключвател на по-висока предавка – когато лостът се натисне нагоре (при състезателна кутия е натиснат надолу), превключвателят първо се компресира и се осъществява контакт. Пружината добавя тежест към този превключвател, но след като бъде компресиран и контактът е направен (или прекъснат, в зависимост от това дали превключвателят е нормално отворен или нормално затворен), силата, приложена към лоста, се прехвърля към преместването на селектора вътре в скоростната кутия , и се избира следващото предавателно отношение.
Това е прост дизайн, но разчита на положителна промяна, направена от ездача, и отнема директното усещане за солидна връзка, тъй като въвеждате известна степен на пружиниращо движение в системата.
Активирането на превключвателя води до незабавно прекъсване на запалителните свещи, спирайки задвижването. Това е същият процес (но по-бърз) като краткотрайно отпускане на газта, докато превключвате на следващата предавка.
Когато двигателят движи мотора напред, предавките се натискат от манивелата. Ако отпуснете газта достатъчно дълго (или спрете захранването на запалителните свещи), мотоциклетът ще започне да забавя скоростта и инерцията на задното колело в крайна сметка ще го види как задвижва манивелата през скоростната кутия, така че действа в противоположната посока посока на предавките. Между тези два момента – когато скоростта на двигателя намалява и съвпада със скоростта на зъбните колела, когато се задвижват от задното колело – скоростната кутия има момент на „плаване“, където кучешките зъби, които захващат зъбните колела, са един между друг.
